Инсултът

Народна медицина

Картофите – полезни не само като храна

Картофът се смята за незаменим хранителен продукт. С неговия сок отдавна са лекували язви на стомаха и дванадесетопръстника, а съдържанието на калий определя неговото диуретичо свойство и прави картофа необходим във всекидневното меню на болните със заболявания на сърцето и бъбреците.

Картофената скорбяла се използва като противовъзпалително средство при стомашно-чревни заболявания.

Свареният картоф не е противопозакен дори при тежки форми на натравяния.

Предлагаме ви няколко рецепти с картоф, които според народната медицина помагат при лечение на някои широко разпространени заболявания:

• При отоци на ръцете и краката обелете картофа от кората, настръжете го и наложете получената мека каша на отеклите места в продължение на 15-20 минути. Компресът може да се стегне с памучен плат или хавлиена кърпа.

• При хипертония корите на 4-5 картофа трябва да се измият добре, залеят с 500 мл вода и да се варят в продължение на 15 минути. Отварата се охлажда, прецежда и приема по 1 чаша половин час преди ядене.

• При остеохондроза се прави компрес от настърган картоф с мед. Този компрес се държи не по-малко от един час.

• При изгаряне, гадене, повръщане и хроническо главоболие се пие сок от пресни картофи (половин чаша 2-3 пъти дневно).

• Сокът, приготвен от сурови картофи, моркови и целина помага за прочистване от шлаката.

• 3-4 лъжички от суровия картофен сок помагат при нервни разстройства.

• Картофът се прилага и в козметиката. Сместа от настърган пресен картоф и пшенично брашно (в равни пропорции) помага при възпаление или лющене на кожата. Тя се нанася върху лицето на дебел слой, а отгоре се поставя салфетка, напоена с картофен сок. Маската се държи в продължение на 20 минути, след това лицето се измива със студено мляко, разредено наполовина с вода.

• При хипертония корите на 4-5 картофа трябва да се измият добре, залеят с 500 мл вода и да се варят в продължение на 15 минути. Отварата се охлажда, прецежда и приема по 1 чаша половин час преди ядене.

• При остеохондроза се прави компрес от настърган картоф с мед. Този компрес се държи не по-малко от един час.

• При изгаряне, гадене, повръщане и хроническо главоболие се пие сок от пресни картофи (половин чаша 2-3 пъти дневно).

• Сокът, приготвен от сурови картофи, моркови и целина помага за прочистване от шлаката.

• 3-4 лъжички от суровия картофен сок помагат при нервни разстройства.

• Картофът се прилага и в козметиката. Сместа от настърган пресен картоф и пшенично брашно (в равни пропорции) помага при възпаление или лющене на кожата. Тя се нанася върху лицето на дебел слой, а отгоре се поставя салфетка, напоена с картофен сок. Маската се държи в продължение на 20 минути, след това лицето се измива със студено мляко, разредено наполовина с вода.

АНАСОН (Pimpinella anisum L.).

Основни представители: анис, бедренец (anise, anisevert)

Използвани части от растението: плодовете (които се берат преди да узреят) и масло.

Основни биологично-активни съставки: етерично масло, тлъсто масло – от глицеридите на палмитиновата, петрозелиновата, олеиновата, линалоловата киселини, холин и кумарини – бергаптен, умбелипренин, скополетин. Етеричното масло се състои от 80-90% анетол, дианетол и др.

Здравни ефекти: отхрачващо, стимулиращо храносмилането действие. Етеричното масло стимулира стомашната секреция, както и движенията на ресничестия епител на бронхите и улеснява отделянето на секретите. Отпуска гладката мускулатура на кухинните органи (спазмолитично действие). Плодовете предизвикват бързопреходно възбуждане на централната нервна система, с последващо успокояване. Засилва се отделянето на кърма, кръвното налягане леко се понижава. Има диуретичен (пикочогонен) и антибактериален ефекти.

Приложение: безапетитие, язвена болест, метеоризъм, бронхит, нервно напрежение, хипертония, жлъчна дискинезия, недостиг на кърма, бъбречно-каменна болест, чревни колики и др.

Начин на приложение: една чаена лъжичка счукани плодове, запарени с чаша вряща вода за около 15 мин., след прецеждане се изпива в рамките на деня. Анасоновото масло се използва по 1-2 капки върху бучка захар 2-3 пъти дневно.
Странични ефекти: понякога леки алергични реакции


За всяка болка има билка

Билките се използват от векове в народната медицина. Те могат да бъдат полезно помощно средство и при диетотерапията на редица заболявания. Широко разпространено е мнението, че за разлика от синтетичните лекарствени средства билките са безопасни, но това не отговаря на истината. Трябва да се знае, че билките, когато се използват за самолечение могат да предизвикат сериозни здравни проблеми, включително отравяния, свързани с употребата на неподходящи билки и взимането на високи дози. С лечебна цел билките трябва да се използват по препоръка и под наблюдение на лекари специалисти.

В последно време билките се включват и като съставки на билкови добавки към храната за обогатяването й с биологично активни съставки, полезни за здравето, като целта е да се окаже благоприятен ефект върху структурите в организма и за подкрепа функциите на различни органи и системи. Употребата на някои билки може да подпомогне и за намаляване риска от определени заболявания. Трябва да се знае, че продуктите, на чийто етикет е написано, че са “добавки към храната” не са предназначени за лечение на заболявания. Не всички билки са разрешени за употреба като добавки към храната, тъй като основно изискване към тях е да са безопасни и да се употребяват в малки количества, а някои билки съдържат вещества със силно биологично действие или имат токсичен ефект и тяхната употреба без лекарски контрол лесно може да доведе до увреждане на здравето. Билковите добавки към храната трябва да се взимат съгласно указанията в етикета, като при поява на някакъв страничен ефект непременно трябва да се обърнете към лекар.


Хипертонията: лечение без лекарства

Нелекуваната хипертонична болест е опасна с усложненията, които предизвиква: инфаркт, инсулт, бързо развитие на атеросклероза, включително и на съдовете на бъбреците, което води до бъбречна недостатъчност. Повишеното артериално налягане предизвиква главоболие, световъртеж, гадене. Човекът става раздразнителен, оплаква се от бърза умора, шум в ушите, безсъние и други проблеми. Опасно е повишаването на бъбречното налягане.

То може да предизвика уремия, водеща до отравяне на организма. Хипертоничната болест протича с периодични обостряния. Когато артериалното кръвно налягане се повиши рязко, става дума за хипертонична криза. Лечението на хипертонията с обикновени (алопатични) средства има странични, нежелани ефекти. При тези обстоятелства трябва да намалим приема на лекарствата за сметка на билковите средства.

Ефикасността на лечението с лекарствени растения, пчели, пиявици, е доказана от медицината. Не случайно напоследък се обръща голямо внимание на апитерапията (пчелолечение). Особено резултатно е ужилването от пчела. То е най-ефикасно за хипертоника, още докато не са настъпили изменения в структурата на съдовете му. Ако в съдовете вече са настъпили изменения, заедно с обикновените лекарствени препарати и апитерапията е добре да се разчита и на лечебни растения.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕЖДА АПИТЕРАПИЯТА?
Във всички случаи - от лекар-специалист.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ АПИТЕРАПИЯТА?
Отначало на болните се правят две биологични изследвания за поносимост към пчелната отрова. И чак след това се пристъпва към лечение. Започва се с ужилването на една пчела, а на всеки следващ сеанс се прибавя по още едно ужилване. В зависимост от състоянието на болния те може да достигнат от 10 до 15. Следователно за един сеанс болният може да получи 10-15 ужилвания. Сеансите се провеждат през ден, тъй като само при такъв режим организмът сам започва да се бори с болестта. Ефикасността на лечението зависи от количеството отрова.

В някои случаи, когато болните започват самостоятелно с пчелолечение, страхувайки се от ужилванията, трябва да си поставят само по 1-2 пчели. Това е малко количество пчелна отрова и вместо намаляване на артериалното налягане се получава точно обратния ефект. Обикновено пчелите за ужилване се поставят в областта на тила, паравертебрално (от двете страни на гръбначния стълб) и на проекция на бъбреците (до 15-30 на сто от ужилванията). Лечението се провежда на курсове. Най-добре е вторият курс да се проведе след половин година, а по-следващият - след година. Както показват изследванията, под влияние на пчелната отрова съдържанието на холестерол в кръвта значително намалява.

След като това стане, трябва да се промени и тактиката на лечение. Пчелите за ужилване вече се разполагат в областта над сърцето и в теменната част на главата. Резултатите ще бъдат много по-добри, ако допълнително се използват пчелни продукти - мед и пчелен прашец.

КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ СИЛНА И

ВНЕЗАПНА ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА?
Слагат се много пчели в тилната част на главата и в областта на бъбреците, за да може по-бързо да се преодолее кризата. Болният се успокоява и след известно време заспива спокоен сън.

Антисклеротичното действие на пчелната отрова много добре се съчетава с действието на лечебните растения с полезни свойства:

• глог,
• шипка,
• мента,
• ехинацея,
• полски хвощ.

Особено внимание заслужава полският хвощ, който съдържа соли на силициевата киселина. Те действат благотворно върху еластичността на съдовете, като ги правят по-гъвкави и нормализират техния тонус.


Безвредната рецепта срещу атеросклероза

Препоръчайте ми народна рецепта против атеросклероза. Не мога повече да пия лекарства, защото стомахът ми е увреден. Постоянно ми се повръща. Желая безвредна рецепта.

В 1 л студена вода се варят 10 ореха, счукани с черупките. След 15 минути се свалят от котлона. Веднага се добавят 4 супени лъжици маточина. Сместа се оставя да кисне 30 минути и после се прецежда. Пие се по 1 кафена чаша 3 пъти преди хранене.
Ефектът от изпълнението на рецептата е забележителен.





Високото кръвно се страхува от билките

Хипертонията е заболяване, което изисква специални грижи да края на живота. Особено важно е постоянно да се измерва кръвното налягане и да се реагира според показателите.Това заболяване допреди 20 години беше приоритет само на по-възрастните хора, но вече не е така. Днес то се открива при много млади хора, дори и при деца.
За развитието на хипертоничната болест допринасят най-вече нервнопсихичните пренапрежения. Те са причината за възникването на т.нар. съдова невроза, до нарушаване на бъбречния механизъм и на бъбречна хипертония.
Друг съществен фактор за развитието на хипертонията са увредените стени на кръвоносните съдове. Засягат се вътрешните стени, поради натрупване на атероматозни плаки, които стесняват кръвоносните съдове. Увреждането на средния им слой и загубата на еластичността на мускулните влакна в крайна сметка водят до трайно повишаване на кръвното налягане.

Как трябва да се лекува високото кръвно?
• То трябва да се провежда постоянно, системно, при често измерване на артериалното налягане.
• Ако лечението се води по програма, набелязана от лекаря, и се изпълнява добросъвестно от болния, може да се разчита на бързо подобрение.
• При билково лечение на хипертоничната болест се включват дроги със съдоразширяващо, хипотензивно и седативно действие.
• При вторичната хипертония, която се дължи на бъбречни заболявания като атеросклероза и невроза, дрогите се комбинират според случая.
КОИ БИЛКИ СА ПОДХОДЯЩИ?
• клонки от бял имел;
• плодчета от копър;
• стръкове от планинска чубрица;
• стръкове от вълча ябълка;
• стръкове от дяволска уста;
• стръкове от жълта комунига;
• луковици от чесън;
• цветове и плодове от глог
ДОБРАТА РЕЦЕПТА
Смесват се: по 200 г глог и бял имел, по 100 г дилянка, маточина и хмел и 50 г копър. Две супени лъжици от сместа се заливат с 400 г вряща вода. Оставя се да престои 60 минути и се прецежда. От запарката се приема 4 пъти всекидневно по 100 г 15 минути преди ядене и вечер преди лягане.

Подсилете сърцето с глог

Описание: Разклонено дърво или храст. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта.
Разпространение: Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 метра надморска височина.
Употребяема част: Използват се листата с цветовете, само цветовете или плодовете.
Действие: Заболявания на сърдечно-съдовата система. Засилва енергията на сърдечните съкращения. Успокоява сърцето. Действа разширяващо върху кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на сърцето и на мозъка. Умерено снижава повишеното артериално налягане. Има свойството да успокоява централната нервна система. Понижава съдържанието на холестерол в

кръвта.

Приложения: при леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атероскрероза, при безсъние, нервна възбуда, при повишена функция на щитовидната жлеза.


Билколечение при атеросклероза Ванга

Равни количества от глог, бял имел, ружа, дяволска уста, гръмотрън. В 600 мл кипяща вода се поставят 2 с.л. от сместа. Кисне 30 минути и се прецежда. От запарката се приема 3 пъти дневно по 150 мл 10 минути преди ядене.

Равни количества от бял имел, маточина, дилянка, кимион, седефче. В 200 мл кипяща бода се поставя 1 с.л. от сместа. Кисне 10-12 часа. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 50-60 мл 30 минути след ядене.

***

>>Как да предотвратим инфаркта и инсулта

Размер на шрифта:
Статията е видяна 85 пъти

Ако предварително знаем за какво говорят болките в сърцето, никога няма да имаме сериозни проблеми с него

Първото, което трябва да се направи при проблем със сърцето, е пострадалият да се сложи да легне и да му се осигури достатъчно въздух.

Болката е предпазен механизъм, с който организмът известява, че нещо не е наред. Повечето хора често отминават този симптом, надявайки се да мине от само себе си. Други пък правят обратното - съсредоточават се върху здравето си и постоянно търсят съвети и лечение, често без нужда. Болката в сърцето се появява в лявата половина на гърдите - там, където се намира самият орган, но за нея може да има различни причини. Винаги обаче трябва да й се обръща внимание. Това не значи, че и при минимално съмнение трябва задължително да се вика “Бърза помощ”, но човек не бива да оставя нещата без внимание.
Как могат да се разтълкуват различните сигнали на болката?
ПЪРВИ СИГНАЛ БОЛКА СЛЕД ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ
Ако тя възниква като пристъп и е свързана с физическо натоварване или се усеща като парене, натиск, присвиване, не трябва да се отлага посещението при кардиолог. Вероятно става въпрос за стенокардия - една от формите на исхемичната болест на сърцето. Трябва да се направи електрокардиограма, стрес-ЕКГ и денонощна мониторна ЕКГ по Холтер.
ВТОРИ СИГНАЛ БОЛКА ПРИ ЛЕКА ПРОСТУДА
И тази болка не трябва да се оставя без внимание. Тя може да бъде реакция на микробните токсини, а също и признак на ревматизъм или ендокардит (възпаление на вътрешната обвивка на сърцето). Причината може да се уточни от кардиолог или ревматолог, който ще преслуша сърдечните тонове, ще назначи анализ на кръвта, ЕКГ и други необходими изследвания.
ТРЕТИ СИГНАЛ БОЛКА В СЪСТОЯНИЕ НА ПОКОЙ

Продължителна пробождаща болка, разлята в лявата половина на гърдите, която възниква в състояние на покой, а често и при силно вълнение. Най-вероятните причини са вегетативна дисфункция или депресия. Консултирайте се с психоневролог. Без лечение може да има сериозни последици.

ЧЕТВЪРТИ СИГНАЛ БОЛКА ПО ВРЕМЕ НА ДВИЖЕНИЕ

Ако при дълбоко вдишване, обръщане на тялото и махане с ръце се появяват пробождащи болки в областта на сърцето, потърсете причините за това сред заболяванията на опорнодвигателния апарат. Потърсете помощ от невролог или ортопед. Различните противовъзпалителни препарати, мануалната терапия и лечебната гимнастика ще помогнат да се справите с болката.

ПЕТИ СИГНАЛ БОЛКА СЛЕД ОБИЛНО ХРАНЕНЕ

Тази болка се появява при преяждане, след приемане на мазна или лютива храна или на гладен стомах. Тя възниква поради общата инервация на сърцето и органите в коремната кухина и може да бъде признак за гастрит, язва на стомаха, панкреатит, холецистит. Терапевтът или гастроентерологът ще разпознаят източника на болката.

ШЕСТИ СИГНАЛ БОЛКА, ПОСЛЕДВАНА ОТ ОБРИВИ

Рязка болка в гръдната клетка в съчетание с обриви по кожата между ребрата. Причината е т.нар. опасващ херпес, от който боледуват, като правило, възрастните хора (при децата този вирус предизвиква известната на всички варицела). Обърнете се към дерматолог или специалист по инфекциозни заболявания, които ще предпишат определени антивирусни или обезболяващи средства

СЕДМИ СИГНАЛ УЧЕСТЕНО БИЕНЕ НА СЪРЦЕТО

Често пъти болка в областта на сърцето липсва, но човек усеща, че все пак нещо не е наред - то бие “неправилно”. Усещането за “повече” удари е всъщност нормално ритмично биене на сърцето, при което се чувстват допълнителни удари, след което следва пауза. Тези извънредни удари на сърцето се наричат екстрасистоли. Те могат да възникнат и при здрави хора, обикновено не се усещат и не представляват опасност за здравето.

Но ако екстрасистолите са много и причиняват дискомфорт, незабавно се обърнете за помощ към специалист. Кардиологът се занимава с диагностиката и лечението на такива заболявания. Като правило се прави денонощна мониторна ЕКГ по Холтер за определяне на вида и количеството на екстрасистолите.
ОСМИ СИГНАЛ СЪРЦЕБИЕНЕ, КОЕТО ПЛАШИ
Бързото биене (тахикардията) може да бъде нормална реакция на физическо или емоционално натоварване или повишаване на температурата на тялото.
Ако зачестяването на ударите възникне в състояние на покой, пулсът достигне 160-180 удара в минута или се появява виене на свят или припадък, това състояние се нарича пароксизмална тахикардия. Премерете пулса. Ако той достигне 180-200 удара в минута, извикайте “Бърза помощ”. Лекарите ще се заемат с определянето на причините за това състояние и ще назначат профилактично лечение. Има и друг вид биене на сърцето - неритмично.
Ударите са в различни промеждутъци от време. Най-често това е пристъп на аритмия. Незабавно потърсете кардиолог, който ще определи причината и ще назначи необходимото лечение.
Специалистите съветват след 30-годишна възраст поне веднъж седмично да си измерваме кръвното и веднъж годишно да правим ЕКГ. Тези елементарни мерки помагат да се открие евентуалното заболяване на сърдечносъдовата система в ранен стадий и навреме да се започне лечението.

>>

Д-р Елена Тодорова: ИМА НАЧИН ДА ЗАПАЗИМ ЗДРАВЕТО И УМА СИ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ!

Почти 80 на сто от възрастните хора страдат от няколко болести едновременно

Всич­ки ние ис­ка­ме да жи­веем дъл­го, но чес­то не знаем как да го пос­тиг­нем. Незнайно защо, хо­ра­та се за­мислят за здра­ве­то и дъл­го­ле­тие­то си ве­че в прек­лон­на въз­раст, ко­га­то то­ва е дос­та труд­но. Но мо­же би и през то­зи пе­риод мо­гат да се пред­прие­мат някак­ви реал­ни мер­ки, за да се пос­тиг­не заветната цел.
По тази повод ви пред­ла­га­ме ин­тер­вю с д-р Еле­на То­до­ро­ва, спе­циа­лист по вът­реш­ни бо­лес­ти.

- Д-р То­до­ро­ва, с как­ви проб­ле­ми най-чес­то се об­ръ­щат към вас въз­рас­тни­те хо­ра?
- Най-чес­ти­те проб­ле­ми на на­ши­те па­циен­ти са сър­деч­носъ­до­ви­те за­бол­ява­ния. То­ва е и ос­нов­на­та при­чи­на, от коя­то уми­ра­т по­ве­че­то хо­ра по це­лия свят. Мно­го след то­ва ид­ват бо­лес­ти­те на гръб­нач­ния стълб (по-точно ос­тео­хон­дро­за­та) и за­бол­ява­ния­та на цен­трал­на­та нер­вна сис­те­ма (ен­це­фа­ло­па­тия). Те чес­то се прояв­яват с по­ни­жа­ва­не на па­мет­та и по­ви­ша­ва­не на умо­рата. След то­ва бих по­со­чила осе­за­тел­ни­те ор­га­ни.
То­ва са по­ни­жа­ва­не на зре­ние­то вследс­твие ка­та­рак­та, глау­ко­ма, ате­рос­кле­ро­за на съ­до­ве­те на ре­ти­на­та, диа­бе­тна ан­гио­па­тия. Съ­що и по­ни­жа­ва­не на слу­ха, кое­то мо­же да е ре­зул­тат как­то са­мо от ба­нал­на уш­на кал, та­ка и от ат­ро­фия на слу­хо­вия нерв. В по-нап­ред­на­ла въз­раст хо­ра­та се сблъс­кват и с ус­лож­не­ния от за­ха­рен диа­бет, как­то и с проб­ле­ми на опо­рно-дви­га­тел­ния апа­ра­т. Най-чес­то се сре­ща се­нил­на (стар­чес­ка) ос­тео­по­ро­за, коя­то де­фор­ми­ра гръб­нач­ния стълб, во­ди до счуп­ва­ния, пос­тоя­нни бол­ки в гръб­на­ка и де­фор­ми­ра­ща ар­тро­за на ста­ви­те. Те­зи на­ру­ше­ния ог­ра­ни­ча­ват тяхна­та под­виж­ност и пре­диз­вик­ват бол­ки. От уро­ло­гич­ни­те за­бол­ява­ния най-раз­прос­тра­не­ни са не­за­дър­жа­не на ури­на при же­ни­те и аде­но­м на прос­тат­на­та жле­за при мъ­же­те, кой­то съ­що се съп­ро­вож­да с на­ру­ше­но ури­ни­ра­не. Нак­рая ще спо­ме­на и пси­хи­чните на­ру­ше­ния, по-точно бо­лес­тта на Ал­цхай­мър.

та­ки­ва па­циен­ти имат 4-5 за­бол­ява­ния ед­нов­ре­мен­но, а пон­яко­га и по­ве­че - до 10-11 бо­лес­ти!

- Как мо­же да се по­мог­не в та­ки­ва слу­чаи? Прие­мът на ле­карс­тва за ед­на­та бо­лест не за­дъл­бо­ча­ва ли про­ти­ча­не­то на дру­га­та?
- Раз­би­ра се, при ле­че­ние­то на те­зи за­бол­ява­ния се на­ла­га да се оп­ре­де­ли ос­нов­но­то. Оба­че съ­щес­тву­ват и ре­ди­ца об­щи пре­по­ръ­ки, кои­то ние да­ва­ме на всич­ки въз­рас­тни хо­ра. Ма­кар и в за­ле­за на своя жи­вот, ма­кар и къс­но, те се гри­жат за свое­то здра­ве. Съ­вет­ва­ме ги да за­поч­нат с дие­та и здра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот. Но тук трябва да под­чер­тая, че по-важ­но за тях е да спаз­ват ре­жи­ма на пред­пи­са­но­то им ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние. За съ­жа­ле­ние, има па­циен­ти, кои­то не се от­насят мно­го се­риоз­но към свое­то ле­че­ние - не прие­мат ре­дов­но пред­пи­са­ни­те им пре­па­ра­ти, а някои до­ри въоб­ще не ги пият. Чес­то за то­ва си има обе­ктив­на при­чи­на - нап­ри­мер ако медикаментите са спре­ли да ока­зва­т ле­че­бен ефе­кт. Труд­но е да се ка­же за­що се случ­ва та­ка пон­яко­га. Мо­же да се дъл­жи на

не­доб­ро­ка­чес­тве­ни ле­карс­тва, до­ри на фал­ши­фи­ка­ти

Но мо­же да се дъл­жи и на фи­зио­ло­ги­чния ме­ха­ни­зъм, по кой­то те дей­стват на хо­ра­та. То­га­ва се на­ла­га зам­яна­та им с дру­ги ле­карс­тва или уве­ли­ча­ва­не до­за­та на съ­щи­те. Във все­ки слу­чай те­ра­пия­та трябва да бъ­де пос­тоя­нна.
- Как­ви пре­по­ръ­ки им да­ва­те за дие­та­та?
- Да не злоу­пот­реб­яват с гот­вар­ска­та сол, по въз­мож­ност да упо­треб­ява­т мор­ска, коя­то е бо­га­та на ка­лий и маг­не­зий.Тя обаче съ­що е раз­лич­на, за­то­ва трябва да об­ръ­щат вни­ма­ние на съ­дър­жа­ние­то на ка­лий и нат­рий - съот­но­ше­ние­то трябва да е про­пор­цио­нал­но. Морската сол вли­яе бла­гот­вор­но на сър­це­то, раз­шир­ява кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, по­ни­жа­ва тяхна­та въз­бу­ди­мост и го­тов­ност към спаз­ми. Т.е. от­стран­ява те­зи фак­то­ри, кои­то водят до по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то нал­яга­не.
По-на­та­тък - трябва да из­бягват жи­во­тин­ски­те маз­ни­ни и въоб­ще маз­на­та хра­на, как­то и пър­же­ни­те ястия и лес­ноус­во­имите въг­ле­хид­ра­ти - та­ки­ва са за­хар­та и бяло­то браш­но. Всич­ки знаят, че трябва да кон­су­ми­рат кол­ко­то се мо­же по­ве­че зе­лен­чу­ци и пло­до­ве. Но не ги съ­вет­вам да ку­пу­ват внос­ни, из­лъс­ка­ни пло­до­ве.

На­ши­те, бъл­гар­ски, са по-по­лез­ни и вкус­ни

Има и ин­ди­ви­дуал­ни съ­ве­ти, кои­то се да­ват на все­ки па­циент, в за­ви­си­мост от то­ва как­ви за­бол­ява­ния има.
- Трябва ли да се зас­тавят въз­рас­тни­те хо­ра по­ве­че да се дви­жат?
- Пон­яко­га е мно­го труд­но да се убе­ди въз­рас­тен чо­век в то­ва, че трябва да се дви­жи. Той трябва да има цел и ак­тив­на жиз­не­на по­зи­ция. Ако ги няма, ако е за­гу­бил свои­те цен­нос­ти и стре­ме­жи, мо­же да из­пад­не в деп­ре­сия и да за­гу­би воля за жи­вот. Има мно­го дей­ни пен­сио­не­ри, кои­то се трудят в някак­ви ор­га­ни­за­ции и за­реж­дат до­ри мла­ди­те със своя­та ене­рги­я и оп­ти­ми­зъм. Аз съм виж­дала при хо­ра на осе­мде­се­т, до­ри де­вет­де­сет го­ди­ни, ясен пог­лед, све­тъл ум и ра­дост от жи­во­та, не­за­ви­си­мо кол­ко и как­во са пре­жи­ве­ли, не­за­ви­си­мо че мно­го от тях са за­гу­би­ли близ­ки хо­ра.
Те са за­па­зи­ли ра­дос­тта от жи­во­та и не гле­дат с мра­чен, уни­л пог­лед на све­та. То то­ва е свър­за­но и с дви­га­тел­на­та ак­тив­ност: чо­век, кой­то има цел, кой­то е зает с няка­къв по­ле­зен труд (но да му е по си­ли­те, раз­би­ра се), то той неиз­беж­но се дви­жи. Въз­рас­тни­те хо­ра мо­гат да се за­ни­ма­ват с мно­го не­ща - да бро­ди­рат гоб­ле­ни, да ри­су­ват, да вър­шат някак­ва по-ле­ка до­маш­на ра­бо­та, да об­щу­ват с вну­ци­те... Но да не пре­кал­яват, ко­га­то оти­ва­т на ви­ла­та.
- А мо­гат ли мла­ди­те чле­но­ве от се­мей­ство­то да по­мог­нат за здра­ве­то на въз­рас­тни­те си род­ни­ни?
- Мо­гат, ако нямат про­ти­во­ре­чия меж­ду по­ко­ле­ния­та в се­мей­ство­то. Мно­го е важ­но въз­рас­тният чо­век да не бъ­де ос­та­вен в са­мо­та, да се опи­тва­т ко­рек­тно да го включ­ват в се­мей­ния жи­вот, да се чувс­тва той по­ле­зен. В Гер­ма­ния до­ри до­мо­ве­те за ста­ри хо­ра се строят та­ка, че да са бли­зо до дет­ски за­ве­де­ния, а за въз­рас­тни­те хо­ра се гри­жат мла­ди доб­ро­вол­ци. Мо­же би не знае­те, но пре­ди дос­та вре­ме на За­пад съ­щес­тву­ва­ше тео­рия­та “со­циал­на изо­ла­ция­”, ко­га­то се смята­ше, че въз­рас­тни­те хо­ра трябва да бъ­дат из­клю­че­ни от об­щес­тве­ния жи­вот и за­се­ле­ни в спе­циал­ни квар­та­ли, за­що­то има­т ве­че друг жи­вот.
Но на прак­ти­ка всич­ко стана по друг на­чин. Пър­во, за­поч­на­ха да про­тес­ти­рат ста­ри­те хо­ра, за­що­то се по­чувс­тва­ха дис­кри­ми­ни­ра­ни. И ста­на ясно, че мъд­рос­тта и опи­тъ­т на въз­рас­тни­те са не са­мо необ­хо­ди­ми, но и по­лез­ни, осо­бе­но в някои про­фе­сии - из­кус­тво, нау­ка. При нас още не се е стиг­на­ло до там, за­що­то все още няма та­ка­ва приемс­тве­ност. Въз­рас­тни­те хо­ра трябва да бъ­дат вклю­че­ни в жи­во­та, най-мал­ко­то да им се поз­во­ли да кон­так­ту­ват с вну­ци­те си. То­ва ще е по­лез­но за всич­ки.
- А за­ни­ма­ния­та, как­ви­то и да са те, по­ма­гат ли на въз­рас­тни­те хо­ра?
- Ние по всяка­къв на­чин поощр­ява­ме ув­ле­че­ния­та. От­дав­на тру­до­те­ра­пия­та и артте­ра­пия­та са ста­на­ли ме­то­ди за ле­че­ние и ре­ха­би­ли­та­ция след ин­султ и дру­ги теж­ки за­бол­ява­ния. Под­ход­ящо под­бра­но за­ни­ма­ние по­ма­га на бол­ния, пре­ка­рал ин­султ нап­ри­мер, да раз­ви­ва мо­то­ри­ка­та. И ос­вен то­ва му но­си ра­дост, а за­що не и прак­ти­чес­ка пол­за. По­лез­но е и хо­де­не­то, за­ни­ма­ва­не­то с ле­чеб­на физ­кул­ту­ра, а съ­що и уп­раж­не­ния у до­ма - раз­би­ра се, та­ки­ва, кои­то са по въз­мож­нос­ти­те и си­ли­те на бол­ния. Нап­ри­мер бол­ни­те труд­но по­насят на­то­вар­ва­не­то при из­кач­ва­не. За­то­ва се пре­по­ръч­ва пос­те­пен­но да опи­та­т да се из­кач­ват по стъл­би­те, а не с аса­нсьо­ра. Или да ходят в пла­ни­на­та, до­къ­де­то мо­гат. И още ед­но пре­дуп­реж­де­ние - въз­рас­тни­те и пре­ка­ра­ли бо­лес­ти хо­ра трябва бав­но и пос­те­пен­но да правят уп­раж­не­ния­та. Трябва да из­бягват рез­ки­те дви­же­ния, в про­ти­вен слу­чай мо­гат да вло­шат със­тоя­ние­то на гръб­нач­ния си стълб. Но об­ща­та пре­по­ръ­ка си ос­та­ва.

дви­же­те се, не се за­сед­явай­те, то­ва е про­фи­лак­ти­ка на хи­по­ди­на­мия­та, зат­лъст­ява­не­то и ос­тео­по­ро­за­та

- А как да ре­шат проб­ле­ма си със за­пе­ка?
- Ка­то из­пълн­яват дие­тич­ни­те пре­по­ръ­ки. Ча­ша во­да сут­рин на глад­но, но в ни­ка­къв слу­чай ле­де­на. Во­да­та трябва да бъ­де със стай­на тем­пе­ра­ту­ра, до­ри ле­ко топ­ла.

Ос­вен то­ва по­лез­ни са си­ни­те сли­ви, пло­до­ве­те, зе­лен­чу­ци­те, три­ци­те, ча­ша ай­ран със су­пе­на лъ­жич­ка рас­ти­тел­но мас­ло на глад­но. Ре­цеп­ти кол­ко­то ис­каш.
- Про­дъл­жа­ва­ме с без­съ­ние­то. Ста­ри­те хо­ра чес­то има­т то­зи проб­лем. Как­во пре­по­ръч­ва­те?
- Има мно­го на­чи­ни за прео­дол­ява­не­то му. Чес­то въз­рас­тни­те хо­ра оби­ча­т да спят през деня, а но­щем не мо­гат да мигнат. За да не се случ­ва то­ва, трябва задължително да проявят някак­ва ак­тив­ност през деня. По-доб­ре да не спят денем, а да се зае­мат с не­що, как­во­то им ха­рес­ва. Ос­вен то­ва трябва да си лягат по ед­но и съ­що вре­ме и то­ва да не е къс­но. Съ­щес­тву­ват и мно­го до­маш­ни средс­тва: топ­ла во­да с мед пре­ди сън, че­те­не пре­ди да си лег­нат и про­чие. Ако те­зи мер­ки не по­мог­нат, то­га­ва се на­ла­гат съ­нот­вор­ни пре­па­ра­ти, въп­ре­ки че е по-нор­мал­но да опи­та­т по ес­тес­твен път да въз­вър­нат съня си.
- Кол­ко чес­то трябва да из­ми­ват гла­ва­та си, за да не капят ко­си­те им?
- Всич­ки хо­ра са с раз­лич­ни ко­си. Аз поз­на­вам мно­го въз­рас­тни хо­ра, оби­кно­ве­но от се­ло, кои­то са за­па­зи­ли ко­са­та си до дъл­бо­ка ста­рост, но са из­пол­зва­ли бил­ко­ви от­ва­ри, нап­ри­мер от­ва­ра от лук. Ес­тес­тве­но, трябва да из­пол­зват ме­ки шам­поа­ни.
По прин­цип мие­не­то е мно­го ва­жен мо­мент. Чес­ти­те ба­ни обаче са не­же­ла­тел­ни за хо­ра със сър­деч­носъ­до­ви за­бол­ява­ния. А и кол­ко­то по-стар е чо­век, тол­ко­ва по-голям риск съ­щес­тву­ва да пад­не в бан­ята или да се из­го­ри. За­то­ва ви­на­ги някой трябва да наб­лю­да­ва въз­рас­тния чо­век. За диа­бе­ти­ци­те е мно­го важ­но пра­вил­но да ре­гу­ли­рат тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та, за­що­то
те губят чувс­тви­тел­ност и има опа­снос­т да се из­горят
- В днеш­но вре­ме на въз­рас­тни­те хо­ра пред­пис­ват ед­ни и съ­щи ле­карс­тва за по­добр­ява­не на мо­зъч­но­то кръ­вооб­ра­ще­ние, за вие­не на свят, за под­дър­жа­не на па­мет­та. Има­м усе­ща­не­то, че те прос­то не по­ма­гат. Как­ви са ва­ши­те пре­по­ръ­ки?
- Наис­ти­на има мно­го и раз­лич­ни пре­па­ра­ти. За­то­ва трябва да се прие­мат под стро­гия кон­трол на спе­циа­лист, ка­то се ре­ду­ват. За съ­жа­ле­ние, ни­кой още не е из­мис­лил еликси­р за мла­дос­тта, но до­ри и с оби­кно­ве­ни­те ме­то­ди, със си­ла­та на вол­ята и спаз­ва­не на ре­жим, чо­век мо­же да пос­тиг­не мно­го.
Въз­рас­тни­те хо­ра трябва да раз­бе­рат, че мо­гат да за­пазят па­мет­та си до дъл­бо­ка ста­рост, сти­га да я тре­ни­рат - да че­тат, да зау­ча­ват сти­хо­ве, а за­що не и чуж­ди ези­ци. Не би­ва да се от­пус­кат. Ни­то пък да прея­ждат, или да пу­шат. Още по-мал­ко да злоу­пот­реб­яват с ал­ко­хо­ла. По-доб­ре е да се опи­та­т да нап­равят жи­во­та си по-ак­ти­вен и пъл­но­це­нен. Така ще постигнат то­зи вът­ре­шен мир, кой­то е ну­жен на всич­ки нас. И, раз­би­ра се, трябва прос­то да оби­ча­т жи­во­та.
Едно интервю на Яна Бояджиева

Симптоми на инсулта

Какво бихте направили ако изведнъж се почувствате замаят и изпитате проблем със зрението?

Повечето хора не предприемат нищо срещу симптомите на инсулта – внезапно замайване или загуба на баланс, зрение на едното или другото око. Все още експертите твърдят, че ранното лечение може да предотврати тежките последствия от инсулта – смърт, нетрудоспособност.

Д-р Virgina J. Howard и екипът й проучили данни от в момента протичащо изследване, включващо голяма група хора (черни и бели) в САЩ над 45 годишна възраст. В края на изследването около 30,000 от тях ще бъдат интервюирани и ще им бъде взета кръвна проба, направена електрокардиограма и други медицински изследвания за да се установи защо при негрите и при хората, живеещи в югоизточната част на САЩ – т.нар. „инсултов колан” или „инсултна зона” – инсултът е много по-често срещан от средната стойност при белите хора и тези от останалите части на САЩ.

80% процента от инсултите се предизвикват от тромб, запушващ кръвоносен съд към мозъка – исхемичен инсулт. Другият вид инсулт, когато се разкъса кръвоносен съд в главния мозък.
За да разберат връзката между инсултите и поведението на хората, учените попитали участниците в изследването дали са имали някакви симптоми за инсулт и дали съответно са потърсили медицинска помощ.
Тези, които са имали симптоми, но не са установили със сигурност, че са имали инсулт или мини-инсулт – повече от 51,4% - не са потърсили медицинска помощ.
Не е известно дали наистина тези хора са преживели инсулт, но нежеланието им да потърсят консултация е тревожно, тъй като приемането на тромборазграждащо лекарство е най-ефективният метод за лечение при положение, че се приеме до 3 часа след изпитване на симптомите.
Има много причини, поради които хората не предприемат мерки – обикновено не разпознават симптомите. Американската Инсулт Асоциация съветва да се следят за следните знаци/симптоми:
• внезапна вкочаненост или отслабване на лицето, ръка или крак, особено в една от частите на тялото.
• внезапно замайване, затруднения с речта
• проблеми със зрението при едно или двете очи
• залитане, загуба на баланс
• внезапно, силно главоболие без ясна причина
Учените предлагат акронима FAST – face, arms, speech, time – сред американците. Идеята на акронима е много по-бърза реакция. Сред проучените при около 88% има ефект. Някои пациенти обаче също обаче не могат да индикират инсулта, тъй като акронимът не съдържа headache – главоболие, споделят учените.

>>>

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ИЗИСКВА СИЛНО ЖЕЛАНИЕ И УПОРИТОСТ

Възстановяването след инсулт изисква доста усилия и от болния, и от неговите близки. Преди всичко човек трябва да се настрои психически. Без неговото горещо желание, без вярата, че ще оздравее, без неговото активно участие в процесите на рехабилитация, трудно ще се постигне истински успех. Затова е желателно да се обърнете към психолог, но не всеки човек има тази възможност. Във всеки случай близките са тези, които трябва да поемат ролята на търпеливи помощници. Те са тези, които могат да помогнат на болния да се приспособи към състоянието след прекарания инсулт и да му показват пътя за преодоляване на трудностите.
По принцип болният има нужда от утешаване, но ако съвсем загуби вяра в успеха - можете да му се поскарате, да го насърчите да продължава борбата.
Близките могат да мотивират болния да се бори
Ще дадем два примера от медицинската практика, споделени от нашите консултанти.
“Ти си млад и силен - казва жена на петдесетгодишния си съпруг, който се е обърнал отчаян към стената. - Нима ти харесва да лежиш така, без да помръднеш, без да се движиш? Нима си решил, че животът е свършил? А моят живот? Аз няма да ти позволя да пропилееш възможността да оздравееш, да сме заедно, да се обичаме!”
Тази жена успява да убеди съпруга си и те пристъпват към първите упражнения за раздвижване първо на ръката, после на крака и така постепенно постигат известен напредък. Дотолкова, че когато него го изписват от болницата, той прави първите си крачки самостоятелно.
И друг вариант
Един пациент е посещаван всеки ден от своя внук. Той го измива, реши го, храни го и непрекъснато му говори. Дори го заставя да седи с изправен гръб, когато се храни, казвайки му: “Твоята лекарка иска да укрепнат гръбните ти мускули. Нали не искаш да я подведеш? Тя толкова много вярва в тебе?”
Посочихме тези два примера, защото те са типични за правилна грижа за хора, прекарали инсулт. И доказателство за това как с грижа и упоритост могат да се постигнат много добри резултати.

КОЛКОТО ПО-РАНО ЗАПОЧНЕ РАЗДВИЖВАНЕТО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ

Както знаете, инсултът може да доведе до пареза - пълна или частична липса на движения. Ако увреждането е в лявото полукълбо на мозъка, двигателните нарушения се проявяват в дясната половина от тялото. И обратно.
За възстановяване на двигателните функции, болният има нужда от лечебна физкултура. И колкото по-рано се пристъпи към изпълняване на специалните упражнения, толкова по-добре.
Специалистът по лечебна физкултура (кинезитерапевт) подбира комплекс упражнения индивидуално за всеки болен. А неговите близки трябва да се заемат с изпълняването на тази задача.
Заниманията с лечебна физкултура трябва да бъдат всекидневни и то два пъти на ден, желателно е това да става по едно и също време. Всички упражнения се изпълняват симетрично. Това означава, че се правят и с болната, и със здравата страна на тялото. Много е важно движенията да са правилни.
За да може болният по-лесно да борави с всекидневните си прибори, ви препоръчваме върху ножа, върху четката за зъби или гребена да прикрепите дебела стабилна тръбичка. Или да му завържете за китката каишка, на която да се прикрепва ножът.
Желателно е столът, на който седи, да бъде с такава облегалка, която може да се регулира. Освен това му осигурете такъв стол или кресло, където да може да опира лактите си. Много по-лесно би му било, ако му изработите поднос с крачета - става дума за поднос за хранене, който да докарвате до леглото му.

НЕ ПРАВЕТЕ ВСИЧКО ВМЕСТО БОЛНИЯ
Ако сме здрави, не се замисляме кога и как се храним или пием вода, как разговаряме или ходим. Това е толкова лесно, получава се от само себе си.
Но е толкова мъчително трудно, когато организмът отказва да се подчини, когато се налага да усвоява всички тези навици отново, и то с огромни усилия. Ако болният постепенно започне да свиква да обслужва сам себе си, толкова по-бързо той ще се оправи. Най-страшното за всеки човек е да смята себе си за бреме и тежест. Всяка крачка по пътя на възстановяването е голяма победа за него, колкото и минимална подробност да е това за здравия човек.
Не трябва да правите за болния това, което той сам може да си свърши, дори и да не се получи както трябва. Всяко самостоятелно, осмислено действие е тренировка за всички системи в организма. В нашия организъм всичко е взаимосвързано. Лекарствата предотвратяват рецидивите и повишават пластичността на мозъка
След прекаран инсулт лекарствената терапия е насочена за постигане на две цели. Първата е да се предотвратят рецидивите, т.е. да се избегне повторен инсулт. Втората - повишаване пластичността на мозъка.
Лекарствата от първата група нормализират кръвното налягане, не допускат съсирване на кръвта, възстановяват ендотелия (вътрешната обвивка) на кръвоносните съдове. Доказано е, че ако долната граница се понижи дори само с 5 пункта за 2-3 години напред, това понижава риска от повторен инсулт. А приемът на препарати, нормализиращи съсирването на кръвта, намаляват този риск с 30 процента.
Лекарствата от втората група въздействат непосредствено върху нервните клетки. Подобрява се предаването на нервните импулси в невроните и церебралния кръвоток. Активизират се и обменните процеси в главния мозък. Освен това се укрепват и разклоненията на невроните, а това помага за образуването на нови връзки между тях и също - здравите части от мозъка да поемат функциите на пострадалите.

ПРИ НАРУШЕН ГОВОР ПОМАГА ЛОГОПЕД
Последствията от прекаран инсулт са не само двигателни нарушения. Друга мишена, така да се каже, може да се окаже центърът на речта.
Той може да се намира в лявото полукълбо (при десняците) или в дясното (при левичарите). След прекаран инсулт могат да се появят трудности не само с произнасяне на думите, но и с разбирането на техния смисъл, а също и с четенето и писането.
Всички тези нарушения са взаимосвързани и приемат общото наименование дисфазия или афазия - в зависимост от тяхната степен.
Ако човек не може да разбере това, което му се говори, значи става дума за сензорна афазия. Ако той разбира казаното, но не може да намери думи, за да отговори - това е амнестична афазия. Но най-често се среща смесената форма на тези две нарушения на речта.
При нарушения на говора се изисква помощ от логопед, но без упорита, понякога къртовска работа на близките няма да се получи.

ХОРАТА НАД 80 ГОДИНИ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ ПО-МАЛКО ЛЕКАРСТВА ПРОТИВ КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
Инфарктите и инсултите доминират сред причините за смъртност в по-млада възраст. След 80-годишна възраст причините за смъртност обаче са съвършено различни. Изследванията показват, че старите хора с високо кръвно налягане, които не приемат лекарства, живеят по-дълго от тези, които активно лекуват хипертонията си.
Предварителните хипотези, които се опитват да обяснят този парадокс, предполагат, че именно високото кръвно налягане при възрастните подобрява кръвоснабдяването на важните органи и крайниците им.
При тях вътрешните повърхности на артериите и вените са грапави от плаки и са стеснени. Затова в напреднала възраст кръвоснабдяването на бъбреците намалява с 50 процента.

А повишеното кръвно налягане спомага бъбреците да се снабдяват с повече кръв.
Другото обяснение предполага, че поради отслабналите заради възрастта бъбреци и черен дроб, се увеличава токсичното въздействие от приеманите лекарства, защото тези два органа не могат да изхвърлят нормално токсините от организма. Значение има и отслабналата хормонална система при тази група хора.
Затова хората, прескочили 80 години, трябва да бъдат по-внимателни при прием на лекарства, особено такива, които се отразяват на бъбреците и черния дроб.


СПЕЦИАЛИСТИТЕ НА “БЛИЦ” СЪВЕТВАТ
Четете на болния на глас, разговаряйте с него, изпълнявайте заедно с него задачите от логопеда. Тази работа се извършва по няколко посоки: възстановяват се имената на предмети и явления, възражда се логическата връзка между тях, тренира се говорният апарат. Всичко това до голяма степен прилича на обучаване на малки деца. Разликата е, че малките деца започват да учат от нулата, а възрастните възстановяват частично загубените знания.
За активизиране на паметта на първо време помагат картинки с изображение на предмети. По-нататък - опит да се сглоби дума от разбъркани букви.
Когато говорите с болния, не бързайте. Застанете с лице към него, артикулирайте ясно и отчетливо, използвайте кратки предлози. При необходимост повтаряйте казаното. Ако вие не сте успели да уловите това, което се опитва да каже болният, не давайте вид, че не сте го разбрали.
Как болният да се храни сам?
Такива проблеми възникват при 50 на сто от хората след прекаран инсулт. На тях им е трудно да контролират придвижването на храната през хранопровода и възниква опасност от аспирация - попадане на частици от нея в дихателните пътища.
През първия месец след инсулта, по време на ядене болният изисква постоянна помощ от близките. А те трябва да вземат следните мерки за безопасност:
да следят за положението на тялото на болния;
да не го хранят с тестени изделия, сух хляб, орехи;
за пиене да му дават гъсти течности - сок с мляко, кисело мляко и други подобни;
да използват сгъстители на течностите - такива са нишестето и желатинът;
на първо време давайте на болния еднородна храна във вид на пюре, като на децата.
След като се нахрани, трябва да остане за известно време във вертикално положение
Ако не може да бъде изправен дори малко, трябва да го обърнете на здравата страна, и то във възможно най-удобната поза.
Ако обърнете главата му към засегнатата страна или леко я наклоните напред в момент на гълтане, това ще помогне за придвижването на храната по здравата страна на глътката.
Храната трябва да се поставя в устата от здравата страна на малки порцийки.
След ядене оставете болния във вертикално положение за половин, дори за един час, за да се предотврати изтичането на храна в трахеята.
Възможно е самият той да не усеща дали е успял да погълне цялото количество храна, попаднало в устата му.
Затова след ядене трябва да проверите дали не е останало нещо под бузата на засегнатата страна и, разбира се, да премахнете остатъците. Желателно е той добре да изплакне устата си.
Задължителни правила за болния:
- минимум сол; - максимум съединителна тъкан и витамини - плодове, зеленчуци, сушени - - плодове; - минимум мазнини;
- пиле без кожата; - растително масло вместо животинско;
- отказ от маргарина; - пълнозърнест хляб;
- кафяв ориз; - по-често риба и птиче месо, отколкото друго месо.
СОЛТА Е ПРЪВ ПРИЯТЕЛ НА ХИПЕРТОНИЯТА
Връзката между употребата на сол и хипертонията е установена преди повече от сто години.В съвременната медицина за нормално се смята кръвно налягане с показатели, не по-високи от 140 горна и 90 долна граница. Горната граница характеризира изтласкването на кръв от сърцето към аортата и силата на свиване на сърдечния мускул.А долната характеризира тонуса на кръвоносните съдове.
В недалечното минало, когато нямаше ефикасни лекарства против хипертонията, при повишено налягане до 165/95 не се налагала спешна медицинска намеса. Лекарите се ограничавали с препоръки да се промени начинът на живот, повече движение, по-малко сол и мазнини.
Първите експериментално-клинични работи, изследващи връзката повишено кръвно налягане - употреба на сол, се провели в средата на миналия век -1940-1950 година. При едно от тези изследвания поставили една група пациенти с хипертония на 48-дневна оризово-плодова диета с ниско съдържание на натрий. Резултатите били следните: при 65 от тях горната граница на кръвното налягане спаднала от 197 на 151, а долната - от 115 на 97. Трябва да отбележим, че не били приемани никакви лекарства, а само въпросната диета.
Внимание!
В САЩ било изчислено, че намаляването на кръвното налягане само с 5 пункта (следователно намаляват и нежелателните последствия) на цялото население би довело до икономия от 21 милиарда долара в системата на здравеопазването.
През последните десетилетия в хранително-вкусовата промишленост и заведенията за обществено хранене почти се удвои количеството сол в менюто на хората. В същото време намаля общият обем тежка физическа работа, при което натрий се отделя не само с урината, но и с потта.
Еволюцията на човека и животните създаде приспособителни механизми, намаляващи загубата на сол, но нищо допълнително не се случи за изхвърлянето на същата тази сол от бъбреците.
Нашите вкусови рецептори са чувствителни към пресолените продукти, особено ако са в течен вид. Съвременните диетолози не дават никакви препоръки за киселите краставички, киселото зеле, колбасите или кренвиршите.
ИНСУЛТЪТ МОЖЕ ДА „УДАРИ” И В ЗРЕНИЕТО
При инсулт могат да бъдат засегнати и увредени различни части на мозъка, които получават и обработват зрителната информация. В резултат на това понякога болният вижда раздвоено или зрението му отслабва наполовина.
Ако човек вижда предметите само от едната половина на полезрението си, поведението му може да ви се стори странно. Например това, че яде само от едната половина на чинията си. При такива нарушения се изисква помощ от очен лекар.
Рехабилитацията след инсулта е продължителен процес. Но при настойчивост и упоритост от страна на близките и, разбира се, активната позиция на самия болен, е възможно значително подобрение на неговото състояние.
Много от тези, които са прекарали инсулт, се връщат към пълноценен живот и творчески труд.

Елка Рдакова В момента съм на 17 години,но получих мозъчен кръвоизлив,когато бях на 11.Рехабилитацията ми започна още докато лежах в болницата т.е. съвсем скоро след операцията.На първия месец вече правех по няколко крачки сама,което беше огромен успех за мен,като се има на в предвид,че парезата ми беше пълна,не можех да правя нищо с лявата част на тялото ми.Но с ужасно много воля и усилия най-вече от моя страна,но и от страна на моите родители сега след почти 6 години съм доста добре въстановена.Със сигурност обаче това,че съм била дете ми е помогнало много за бързото възтановяване. Върнала съм се към предишните си занимания и водя прекрасен социален живот,дори сега съм си поставиал за цел да се науча да тичам. Като коментар на материала "Инсълтът не е присъда доживот",мога да кажа,че моето възтановяване протече по такъв начин,какъвто е описан в статията и е доста успешно. Наи-важното при възтановаването след инсулт е упоритостта на болния и близките му и волята му да води пълноценен живот.Но наистина без подкрепата на ближните хора този процес би бил много по-мъчителен. Така е инсултът не е присъда за цял живот,но определено оставя длбока следа колкото хубава,защото човек разбира колко е ценен живота,но толкова и лоша,защото усилията които човек трябва да положи са наистина големи.