Най голямото богатство на държавата

Нито едно от демократичните правителства не може да се оправдае за бездействието си. Виновни няма?! Има констатация на председа
телят на световната организация за интелектуална собственост-СОИС- от организациите на ООН. Право в очите ни казано ... година И какво се е променило? Преценете сами! Ето какво рече:

"Преди време термините от интелектуалната собственост не бяха в речника на политиците, да не говорим за политическите им страте
гии. Днес интелектуалната собственост е политическа стратегия. Съ
що така, председателите на много компании не използваха термина "интелектуална собственост", да не говорим за техните бизнес-стра
тегии. Днес интелектуалната собственост е част от бизнес-стратеги
ите. Сега това са факти и то благодарение на академичните и между
народни институции, като този университет.... В новата архитектура на бъдещата икономика на света интелектуалната собственост ще има превес над класическите компоненти..."
Днес стратегическото управление и използването на интелектуал
ната собственост е решаващо за процеса на трансформация. Стра
тегическо управление и стратегически мениджмънт на интелектуа
лната собственост - това са двете страни на една и съща монета... Ако говорим за чисти финанси, за пари и икономика, то най-голяма
та собственост е неосезаемата, нематериалната собственост. Най-важните ресурси са нематериалните активи - изобретения, инова
ции. Днес, през … статистиката показва, че базата на материалните ресурси е изместена. Не става въпрос за фирми, развиващи интензивно технологии, а за малки и средни предприятия.
Само преди 15 години нематериалните активи в сравнение с материалните (оборудване, сгради) които представляваха 70% от стойността на дадено предприятие. НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНИХ Днес, статистиката показва, че нематериалните активи са повече от 70% от пазарната стойност на едно предприятие от производствения сектор. За по-малко от 20 години сценарият се промени.
Нематериалните активи са много по-важни от останалите ресурси на една фирма. За да ги използваме, това трябва да стане една осъзната политика не само в образователната система, но и в икономическата система и социалното планиране на една страна.
В окончателния анализ за Република България, бъдещето и тайната за развитието е интелектуалната собственост. Вашите собствени интелектуални ресурси са част от вашето общество...
В същото време са налице следните факти:
за интелектуалната собственост
В българските университети и средни училища не се изучава интелектуална собственост. Изключенията УНСС и ТУ са незначителни на фона на тоталната неграмотност в обществото. Интелектуалната собственост е система от интерди
сциплинарни знания и днес тя е толкова важна, колкото знанията по математика и работа с компютри;
Преподавателите в българското образование нямат следдипломна квалификация по защита и управление на интелектуалната собственост;
Българското патентно ведомство издава ежегодно малко по-вече от 200 патента от български изобретатели (през 2000 г -144 патента за изобретения и 73 патента за полезни модели). На най-богатия пазар в САЩ през 2000 и 2001 година са регистрирани общо едва 6 бълга
рски патента. Толкова имат Барбадос, Тринидад и Тобаго, Кения, Бермуди и Каймановите острови.
Сравними с нас по население държави регистрират в САЩ: Финландия -1418 патента (236 пъти по-вече от нас!), Израел - 1867 бр. (311 пъти по-вече), Швеция - 3673 бр. (612 пъти по-вече) и т.н.;
В България няма визия за създаване на иновационни центрове за практическа и професионална подкрепа на идеи. В 5 милионна Финландия има 270 такива центъра (във всяко населено място по 2-3 души);
Тиражът на официалния бюлетин на патентното ведомство е 200 бр.!!! Великолепното специализирано списание "Интелектуална собственост" няма електронно издание, не се разпространява успоредно с другите списания и ежедневен печат, тиражът му е болезнено малък;
От близо 200 сертифицирани представители по индустриална собственост едва около 30 са от провинцията, като на територията на Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Търговище, Шумен, Кърджали, Видин и много други няма нито един;
В българските фирми няма патентни специалисти (Опитът на "Софарма" АД е само малко изключение);
Никой не се заема да информира обществото какъв е процентът на интелектуалната собственост в капитала на българските фирми;
В българските висши учебни заведения (над 30 на брой) ежегодно се издават дипломи за доктори на науките. Докторските дисертации не завършват със заявки в патентното ведомство;
Всеки от болезнено малкият брой за икономиката на България 217 патента (за 2000 г.) представлява световна новост. Обществото не научава за тази световна новост;
Държавната телевизия и радио, които издържаме пряко или косвено всички данъкоплатци, не инвестират в образователни програми по въпросите на интелектуалната собственост.
Днес Мишо Шамара, Азис и пр. стават идоли на българската младеж благодарение на БНТ, чието ръководство и СЕМ не знаят адреса на българското патентно ведомство.
Тази пропаст в познанието на българите за най-важния капитал на нацията - човешкият интелект, може да бъде запълнена само с целенасочена и организирана работа на най-значимите инструменти за това, каквито са БНР, БНТ и образователната система в лицето на средното и висшето образование. Информацията за постиженията на българските изобретатели и тези по света е инцидентна и неорганизирана.
Независимо от това, че всичко от капитала интелектуална собственост е световна новост, българските медии продължават да започват с криминалните новини, които нагнетяват отчаяние, безизходица и страх.
Българите имат нужда от положителни послания!
В България има повече на брой политически партии (над 280 партии!), отколкото е броят на депутатите (240). Но никоя политическа партия не е извела на преден план интелектуалната собственост като инструмент за икономически растеж. Нещо повече, термините от интелектуалната собственост не присъстват в речника на нашите политици;
Световно известни български търговски марки като БУЛГАРПЛОД, БУЛГАРКОНСЕРВ и др. нямат собственик и не са регистрирани в чужбина. Днес българските износители на саламурено сирене са принудени да плащат по 15 000 евро лицензионна такса за безхаберието си.
Тенекиените опаковки на българското сирене са регистрирани като индустриална собственост от турска фирма! Никой не разбра марката БГА БАЛКАН беше ли оценена и колко струва. Стоковите марки на БУЛГАРТАБАК нямаха защита в чужбина.
Специалистите твърдят, че стойността на марките цигари на БУЛГАРТАБАК е по-висока от тази на материалните активи във фирмата.
Обществото остава безучастно към това...
Няма изградени и функциониращи фондове НОУ-ХАУ, които да предоставят финансови ресурси, изключително за закупуване на интелектуална собственост. Значителна част от фирмите след като реализират печалба, не купуват лицензи за технологии и ноу-хау, а лъскави лимузини.
Колкото и малко да е наличната във фирмите и университетите интелектуална собственост, тя не се оценява от лицензирани оценители и не се капитализира. ДНМА и уставният капитал не са осъзнати реални инструменти за икономическо развитие; Българските университети нямат в счетоводните си баланси ДНМА - капитализирани права върху ИС.
Въз основа на тези факти заслужава да се направи анализ на интелектуалната собственост в българските университети. Без да се спираме на особеното място, което заемат другите обекти на интелектуалната собственост като научните открития, база данни, традиционните знания, домейн имената и пр., можем да направим важния извод, чев университети се намират изворина най-голямото богатство на България - човешкият интелект. Тук се създават и могат да се създават интелектуални продукти, които ако бъдат приложени в икономиката на страната, могат да решат редица от най-наболелите проблеми на обществото. Става въпрос за ниската конкурентно-способност на стоките и услугите на чуждите пазари, безработицата, престъпност
та, ниските доходи, мизерията, отчаянието, бягството на младите хора извън страната и пр.За съжаление реалностите са други.
Отсъствието на грамотност по въпросите на защитата на интелектуалната собственост, ни изправят пред феноменалния факт, да има интелектуални продукти, но те да не са интелектуална собственост, да не са реален капитал, защото не са защитени по съответния ред в патентното ведомство, не са оценени, и не присъстват в счетоводните баланси на университетите. Те не присъстват и в технологичното обновление на българските стопански субекти. Това е удивително! Българските университети не притежават права върху индустриална собственост, не знаят нейната цена, не търгуват с нея, не формират доходи и източници за увеличаване заплатите на университетските преподаватели.
Не се използват законовите определения на понятията "заявител" и "автор", в съчетание с най-значимия компонент на интелектуалната собственост - положителната репутация. Университетите имат аку
мулирана с годините репутация, и ако на пазарите на индустриална собственост и софтуер присъства името на един университет, шансо
вете за успех са далече по-добри от имената на физическите лица. Това означава, че университетите могат да бъдат заявители пред патентното ведомство, следователно да се ползват от привилегията на 50% намалени патентни такси, да поддържат в разстояние на 20 години тези патенти и да ги продават или лицензират.
Университетските преподаватели ще бъдат посочвани като автори, това е тяхно право, както е право на университета да предложи анекси към трудовите договори с преподавателите. Така може да бъде уредено на законова основа справедливото авторско възнаграждение за тези, които са създали патентовал, оценил и трансформирал в интелектуална собственост, т.е. в капитал.
Така един преподавател може да се пенсионира и още много години да получава процент от лицензионни такси или ройълти. Няма причина тези проценти от ройълти да не превишават многократно пенсията на един доцент или професор. Ще печели и обществото.
Нима е нормално в едно държавно учреждение, каквото е университетът да се ползват лаборатории, компютри, материална база, електричество, телефон и пр. за научно-изследователски цели, понякога и за частна работа, без крайният продукт да стане работещ, реален капитал.
Как става така, че през последните години университетът в Каро
лина има 1806 патента, Тексасткият университет 444, Станфордс
кият университет 384, и т.н., а нашите университети нямат регист
рирани патенти. Тези университети печелят от продажбата на инду
стриална собственост десетократно пъти повече от държавните суб
сидии за образование. На практика това е финансовата им издръж
ка с достойни възнаграждения за преподаватели и изследователи. И там няма бедни преподаватели...
Печелят всички, но най-вече печели обществото. Обществото има висококонкурентни технологии, монопол на пазарите по света, следователно заетост и висок жизнен стандарт. Съзнателно давам примери от САЩ, защото нашите политици и управляващи през последните години черпят опит предимно от там. Може би по тази причина между стотиците американски филми по телевизията няма нито един с образователна цел - как се защитава и управлява инте
лектуална собственост, как се прави промишлен шпионаж, как се стимулират изобретателите.
Примерът с Финландия би бил още по-показателен, но нека оставим
това изследване да направите вие от Интернет. Пет милионна Фин
ландия, която има гиганта на телекомуникациите - "Нокия". Финлан
дия, която има жизнен стандарт почти като този на САЩ. Финландските университети са в основата на този стандарт.
Във Финландия няма изследователски център, който да не работи в тясно сътрудничество с университетите, както и няма студентски организации за хамалски услуги. Студентите ако искат да припечелят допълнително пари, работят в изследователските колективи към университетите. Така човешкият интелект се учи да твори и да създава работни места. Не виждам с какво ни превъзхождат народите от скандинавските страни. И те носят на раменете се само една глава, но знаят защо я носят. В на
вечерието на 100 годишния юбилей на Джон Атанасов българите трябва да знаят какво са дали на света. Покрай тези колоси на чов
ешкото познание, трасирали пътя за развитието и оцеляването на цели народи и общества, имаме и друг дял в световното историче
ско наследство.
Този дял се състои в уникалния пример как може да се разпилява човешки интелект. Как съзнателно поддържаната от политиците неграмотност за най важния инструмент на стопанския растеж - интелектуалната собственост бавно и мъчително заплашва да изтрие от картата самочувствието и националната гордост на един народ.
Изнесените факти могат да послужат за една градивна дискусия, която да помогне на българската политическа класа (Има ли такава грамотна политическа класа в България?), за да се изгради доктрина за ролята на образованието и интелектуалната собственост в борбата с последиците от ужасяващата неграмотност в българското общество.